Три селищни могили от епохата на халколита - Марчева, Рашева и Чарла Търла, се намират на територията на Ямбол и неговите околности. За няколко века, от V век пр. н. е. до I век сл. н. е., регионът на Ямбол е бил част от Одриското царство, най-голямото държавно обединение на тракийски племена. Един от царските градове на одрисите, Кабиле, се намира на 7 километра от днешния Ямбол.
През I век сл. н. е. областта става част от Римската империя. От IV до VIII век тя е била част от Източната Римска империя. Малко селище, защитено от три страни от река Тунджа, съществува тук през IV-VI век; той е унищожен в края на VI век. По-късно, през VII-VIII век, на същото място е построено друго селище.
През 705 г. император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) подписва договор, според който областта Загора, включително ямболските земи, са предадени на българския кан Тервел. В края на X век е построена Ямболската крепост, когато градът е под контрола на Източната Римска империя. Ромейските хронисти го описват като една от най-красивите крепости между Стара планина и Странджа.
През вековете Ямбол има много имена и версии на имената - Диамполис, Диамполеос, Диамполин, Дамполин, Хиамполин, Дамполеи, Диамбл, Дъблин, Дуболин, Гренбоел, Динибули, Данбули, Ямполи, Янболу, Ямболу, Ямбол. Ямбол е освободен през 1194 г. от войските на цар Асен Първи Белгун. Градът е важен кръстопът и служи като административен, военен и търговски център на Второто българско царство.
През 1373 г. Ямбол е първият град на Балканите, който оказва силна съпротива на османските турци. Владетелят, Господин Шишман, първи братовчед на царете Иван Шишман и Иван Срацимир, отказва да се предаде и започва дълга обсада. Крепостта пада през лятото на 1373 г. Османците разрушават крепостната стена и малкото останали българи се заселват в района на Каргона, отвъд южния бряг на река Тунджа. Те получават статут на войнуци.
По време на османското владичество Ямбол се превръща в оживен търговски център, доставящ пшеница, месо и селитра за барут на Истанбул. Тук се произвеждат и известните ямболски кебета, наречени на града. След Берлинския конгрес градът остава в границите на Източна Румелия до Съединението от 6 септември 1885 г.
От Освобождението насам Ямбол се развива като град с развита лека и хранително-вкусова промишленост, земеделски и лозаро-винарски център.
Няма коментари